|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Марко бие първото си либе
Дали гърми, ил' се земя тресе,
ил' се роня камени могили,
дали стадо за агненца блее,
или месец у Дунав западнал,
дали слънце у зид зазидано?
Нито гърми, ни се земя тресе,
ни се ронят камени могили,
нито стадо за агненца блее,
нито месец у Дунав западнал,
нито слънце у зид зазидано -
Марко бие нему първо либе.
Ка го удри - земя се затресе,
кога викне - слънцето замъгли.
Ем го бие, ем го изпитуе:
- Казуй, мори, кои тук са били -
дали бея турски арнаути,
или бея църни арапини?
Я она му дума, отговара:
- Я почекай, Марко бездушнико,
я почекай душа да соберем,
че ти кажем - ич грижа не ме е!
Ни са били турски арнаути,
ни са били църни арапини,
най си беше Янкула войвода,
он те тражи тебе да те води!
Кралев дол, Пернишко (СбНУ 53/1971, № 439 - "Марко бие първото
си либе, защото е посрещало Янкула войвода"); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|