* * *

Марко бие първото си либе

Дали гърми, ил' се земя тресе,
иль се роня камени могили,
или слънце у затока зашло?
Нито гърми, ни се земя тресе,
ни се рони камени могили,
ни е слънце у затока зашло -
Марко бие първото си либе,
ем го бие, ем го изпитуе:
- Кажи, мори, кого си либила?
- Постой, Марко, постой, бездушниче,
че ти кажем, ич грижа не ме е.
Либила съм троица овчари!
- Кажи, моме, що са ти давали?
- Че ти кажем, ич грижа не ме е -
дали са ми три ведра сирене.
Марко бие и па я питуе:
- Кажи, море, кого си либила?
- Постой, Марко, постой, бездушниче,
че ти кажем, ич грижа не ме е -
либила съм троица златари.
Марко бие първото си либе,
ем я бие, ем я па питуе:
- Кажи, мори, що са ти давали?
- Дали са ми три върви жълтици!
Ем я бие, ем я па питуе:
- Кажи, мори, ти къде ги дена?
- Постой, Марко, постой, бездушниче,
че ти кажем, нема да те лъжем.
Една дадох, та църкви съградих,
съградих си църкви Марийци;
друга дадох на стара ми макя;
трета вързах на бело ми гърло,
я да носим, а ти да ме гледаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014