* * *

Марко бие първото си либе

Марко бие първото си либе,
ем го бие, ем го изпитуе:
- Казуй, моме, кого си либила,
казуй, моме, кого си лъгала?
- Та че кажем, та грижа ли ми е,
лъгала съм троица златари.
- Казуй, моме, та кой що ти дада?
- Е, та че кажем, та грижа ли ми е.
Е що беше Марко Кралевики,
оно си е дума продумало:
- Ой те тебе, Елено невесто,
що не си ми бела и червена,
нело си ми жълта пребледнела?
А що беше Елена невеста,
она си на Марко думаше:
- Как че съм ти бела и червена,
днеска биеш, нощеска питуеш.
"Казуй моме кого си либила,
казуй моме кого си лъгала?"
Та че кажем, та грижа ли ми е,
е лъгала съм троица златари!
Е що беше Марко Кралевики,
па Елена пак он питуе:
- Кажи, моме, па кой що ти даде?
А Елена дума продумала:
- Че ти кажем, та грижа ли ми е -
първи даде дуня тригодишна,
втори даде ковано герданче,
трети даде пръстен от ръката.
Е шо беше Марко Кралевики,
оно си дума продумало:
- Я че идем съда да те съдим!
Е що беше Марко Кралевики,
е оно ошло съда да се съди,
и да види съдия как че каже.
И що беше съдията тамо,
оно си Елена питала:
- Казуй, моме, кого си лъгала? (2)
А Елена на съдията дума:
- Та че кажем, та грижа ли ми е -
първи даде дуня тригодишна,
втори даде ковано герданче,
трети даде пръстен от ръката.
И що беше тогай па съдията,
той на Марко дума продума:
- Я слушай, Марко, що да кажем!
Дунята е она за меризба,
герданчето - оно е за тафрица,
пръстена е половин венчане,
и двама они че се вземат,
та че стане цело си венчане...
А ти, Марко, назад да се върнеш,
да си търсиш булче според тебе!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014