* * *

Че малко ли съм донесла

- Булка Еринко, Еринко,
мари Визиска болярко,
чуена и прочуена,
Тофтизовата дъщеря,
с много пари и мъка,
какво ни булка донесе,
донесе, булко, доведе?
- Лелко ле, деверичко ле,
не думай, лелко, таз дума,
ми малко ли ви донесох,
донесох, лелко, доведох?
Я ви, лелко ле, донесох,
три коня суха премяна,
четвърта - тънки дарове,
та ви всичките издарих,
и ближна тайфа, и далечна,
и близките ви комшии.
И ви, лелко, донсох
пълна престилка ялтъна,
и ви, лелко ле, доведох
петдесе овце с агнета,
сива кубила турмаче,
и биволица с шалаче,
и бяла крава с теле.
- Булко Еринко, Еринко,
опустяла ти мъката,
огън ти гори рубата,
рубата и даровете,
рънед ти яла парите,
метлата ти мела овцете,
кога не ни бе човекът,
човекът като хората.
Ти не бе мома с момите,
ни млада булка с булките,
най ми бе млада вдовица.
- Не думай, лелко, таз дума,
че и ти ще булка да станеш,
и ти при баба ще подиш,
и ти ще лелка да имаш,
и тебе така ще дума,
ще дума, ще те побива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2013
Български фолклорни мотиви. Т. VIII. Хумористични и пародийни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013