|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 7 (Мома не го пуска след любовна нощ)
- Стани, момице, погледай -
скоро ли ми се совнува,
дошло ли ми е времено
да ми се вейке разделим?!
Стана момица, погльода
и назад си се заворна,
та на юнака викаше:
- Поспи, поседи, юначе,
още е на нощ, полунощ,
първи са петли не пяли,
не пяли, не повторили!
Юнак момица не слуша,
рипна, самичък погльода -
че се бе бяло съвнало;
дену ми конче седлае,
че ми е слънце огряло
на моминкини дворове...
Смолян, кв. Устово (СбНУ 1/1889, с. 34, № 9; =Бурин-Панайотова,
Сокол иде, с. 88; =БНПП 5/1983, с. 50); бяло съвнало - казват, когато се разсъмне
добре.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.02.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|