|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Мари, Радо, бяла Радо,
беледин бяла Радо, беледин - назлън,
войводова драговничка,
ти ли любиш войводата,
ли войвода тебе люби,
тебе люби, мене лъже!
Снощи ходих на кладенче,
на кладенче, на изворче.
Мало-много поседяхме,
дорде слънце дойде, зайде,
месечинка зора даде,
зора даде да изтица.
Взела мома да се чуди,
да се чуди и да плаче -
как ще каже довечера,
довечера на тяхните!
Отговаря войводата:
- Мълчи, мълчи, малка моме,
мълчи, мълчи - недей плака!
А ще кажа - как да кажеш,
союм майци, союм баща!
Заберново, Малкотърновско; на филек на Търчано хоро. (СбНУ 57/1983,
№ 572 - "Малко-много поседяхме"); беледин - хубава; назлън - кокетна,
своенравна.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|