|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Торнала ми е девойка
със двене бели харкуми
нах двана врися студени,
ходила и се ворнала.
Ага е дошла в селоно,
във ситно тесно сокаче,
срьощнала си е любено.
Тьонок хи дюлбен разбради,
черни хи очи облюби,
дребни хи плитки преброи,
увзели хи наброил,
увзели алтън прибуля,
на средана е махмодьо.
Девойка му се молеше:
- Пусни ме, пусни, юначе,
майка ме чака за вода!
- Мълчи ми, мълчи, девойко,
я те ще хитро научи
как да излъжеш майка ти:
"Бейлицки овце минаха,
та размътиха водона!"
Чукуркьой, дн. Забърдо, Асеновградско (Родопски напредък, г.
ІV, 1906, кн. 4, с. 178, № 3 - "Среща между момък и мома любовница").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|