|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Дене, мари, два се млади, Дене, мари, залибия,
от мънинки до големки;
откак са се залибили,
та се нийде не видяха,
не видяха, не събраха.
Кога й било снощи вечер,
снощи вечер, в улицата,
в улицата, в тъвнината,
в тъвнината, в теснината,
видяха се, събраха се,
събраха се, та седяха,
та седяха, оратиха.
Слънцето би в икиндия,
та слънцето зайдум зайде;
месечинка рог подаде,
рог подаде да изгрява;
звезди небе обсипаха,
обсипаха, обринаха.
Хвана мома да търгува,
да търгува, да врагува.
Момък момни отговаря:
- Мълчи, мълчи, мари, малка моме,
не търгувай, не врагувай;
уча ще те как да лъжеш
как да лъжеш майка й баща.
Речи мале, кажи тейни:
"Дошли бяха върли турци,
върли турци, прекупници;
прекупиха земя и небе,
земя и небе, кладенците,
кладенците, изворците -
капчицата за бапчица,
окицата за жълтица!"
Войнягово, Карловско (СбНУ 46/1953, № 360 - "Учи либето
си да лъже- 2").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|