|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Добро льо, два се млади, Добро льо, залибия,
залибия от мънинки;
от ка са се залибили,
та се нийде не видяха,
не видяха, не събраха.
Хайде, хайде, кога й било,
кога й било снощи вечер,
снощи вечер, в улицата,
в улицата, в тъвнината,
в тъвнината, в теснината,
та седяха, оратия,
слънцето би в икиндия,
та слънцето зайдум зайде,
месечинка рог подаде,
рог подаде да изгрева.
Хвана мома да търгува,
да търгува, да врагува.
Момък момни отговаря:
- Мълчи, мълчи, малка моме,
не търгувай, не врагувай,
уча ще те, как да лъжеш,
как да лъжеш майка й баща!
Речи мале, кажи тейни:
"Дошли бяха, върли турци,
върли турци прекупници,
прекупиха земя й небе!..."
Войнягово, Карловско; хороводна (СбНУ 46/1953, № 359 - "Учи
либето си да лъже- 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|