* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Мър, Тодоро, Тодорчице!
Тръгнала е Тодорчица
за водица студена,
зад горица, зад зелена.
Там намери, там завари
първо ми либе Ивана, Ивана,
и побратима - Стояна.
Стоели са, приказвали;
три пъти слънце изгрявало
и три пъти засядало,
тогаз мома на ум дойде,
че е дошла за водица,
за водица, за студена,
зад горица, зад зелена.
Наляла е, върнала се...
Мама Тодорке думаше:
- Мър, Тодоро, Тодорчице,
къде ходи до в туй време?
- Мари, мале, стара мале,
цар кондисал във ливади,
конете му по чаири,
момците му по кладенци -
кладенците размътени
с черно семе босилково,
и червено ябълково...
Стоях, мале мо, и чаках
да се кладенци обистрят.
Мама Тодорка думаше:
- Лъжи, дъще, кого лъжеш,
ала мене недей лъжеш,
че и майка е мома бивала,
и тя е момци любила,
пет овчари и пет граничари,
туй чудо не бях сторила -
кога овчар хурка даде,
тогаз ме майка угади
и ме на тейка навади!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015