* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Имат мама Кана керка,
я пратила на бел Дунав,
на бел Дунав за водица;
я чекала до пладнина,
немат Кана, немат вода.
Кога утре изутрина,
дробни звезди разказаха,
месечина рог зададе,
ете Кана къде идет
гола, боса, гологлава;
немат мевли на нозете,
немат кърпа на главата,
съде вода опръскана.
Майка й я прашу'аше:
- Варай, Кано, мила керко!
Що си боса, гологлава?
Що си вода опръскана?
Кана ли е говореше:
- "Варай, майко, мила майко!
И ти ли си неверница?
Та излезе мрена риба,
мрена риба покрай море,
со крилото ме попръсна,
со окото ми подмигна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015