|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Научила се й Тодорка
вечер през вечер за вода,
под курийна на кладенче,
и тази вечер отиде.
Там си завари, намери
Ивана, кара-чобана.
Седели са, хортували,
три пъти слънце изгрява
и три пъти слънце засяда,
бакрачета тунясали,
кобиличка лист пуснала,
дрянов кривак дренки рони,
кладенчето гъбясало.
Тодорка се чуди и мае:
- Лю-люх, Божке ле, горкана съм,
как ще лъжа майка и баща,
майка и баща, братя и сестри?
Иван Тодорке думаше:
- Тодорке, любе Тодорке,
и туй ли, любе, не знаеш,
и туй ли да те науча?!
Кажи, любе ле, излъжи ги -
цар кондисал в герените,
проводил си ергените,
да му поят атовете,
загледах се, застоях се.
Терзийско, Карнобатско; хороводна (СбНУ 59/1994, № 779 - "Научила
се е Тодорка").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|