|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Торнала е Марушчица
по чорапки, по терлички,
със две бели харкумички
да й наточи студна вода,
студна вода, кладенчова,
низ зеленини ливади.
Де я срьощна лудо-младо,
то й Марушки проговаря:
- Стой, почекай, Марушчице,
имам дума да ти кажа,
хем ергенски, хем момински.
Поседеха, погълчеха,
дуде слънце ходи, дойде,
месечинка е изгрела.
И Марушка тихо дума:
- Бре, юначе, лудо-младо,
кайно си ме ти забави,
научи ме как да ложа, (2)
как да ложа стара майка?
- Марушчице, малка моме, (2)
ти не знаеш ли да ложиш,
ти да ложиш стара майка?
Стойките, Девинско; седенкарска (Кауфман-Тодоров, НПРК, № 798).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|