|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Торнала е Марушчица
на студена бистра вода,
послед нея лудо-младо:
- Стой, почекай, Марушчице,
имам дума да ти думам,
ситни дребни разговорки,
юначкини, девойкини...
Мало-млочко поседеха,
поседеха, погълчеха,
дори слънце зайдом зайде,
месечинка зор зазори -
и бърчинки, и долчинки...
Марушчица отромоня:
- Я, бре, клето лудо-младо,
кайно си ме ти измами,
ти измами и отбави,
барем си ме ти научи
как да ложа стара майка!...
- Речи си хи, Марушчице:
"Мале, мале, стара мале,
вчера й, мале, поминало
пашовоно сиво стадо -
мостове бе возлюляло,
врисове бе возмотило,
та хи чеках да се бистрат..."
- Ложи, момне, кого ложиш,
стара майка не мой лога,
стара майка млочко знае,
млочко знае и разбира!
Снажка ти е повехнала,
морна коса намужена,
черни очи помряньони,
бяло лице повехнало,
тенка снажка отрошена...
- Мале ле, мила мале ле,
снажкана е от прахове,
морна коса от ветрове,
бяло лице от слънцено,
черни очи от пекове!...
Широка лъка, Девинско; трапезна (СбНУ 39/1934, Букур., № 258).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|