|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Леле, Яно, мори, леле, Яно,
леле, Яно, бела Яно,
леле, Яно, мори, бела Яно,
откак сме се, Янче, оглавили,
та не сме се видовали.
Видеме се снощи вечер,
снощи вечер на чешмата -
слънцето бе на захода,
месечинка рог завила,
водата ти каймак хвана,
каймак хвана, гластар пусна.
Рукна мома, та заплака:
- Ка кю азе дома д' ида,
дома д' ида при майка ми?!
Я лудо й отговаря:
- Мълчи, Янче, немой плака,
я ще кажа как да лъжеш -
чешмата си малко тече.
неуточнено, Разложко (НПЮзБ 1, № 557 - "Продължителен любовен
разговор"); гластар - ластар.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|