|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Откак сме се, Данче, откак сме се,
откак сме се, Данче, заискали,
хаман, Данче, заискали,
никъде се не видохме;
видохме се снощи вечер,
снощи вечер на чешмата.
Малко сме си постояли,
много сме си изкажали.
- Кажи, лудо, как да кажа,
как да кажа на майка ми?
- И това ли да те уча!
Кажи, Данче, мори, твойта майка:
"Поминаха, мале, кираджии,
та изпиха студна вода,
що оставиха, размътиха,
два дни чеках да се вири,
три дни чеках да се бистри!"
- Лъжи, Данче, мори, кой кье лъжеш,
стара майка не се лъже!
И азе съм мома ходила,
и азе любов карала,
па съм се дома връщала,
па съм си къща гледала.
Раздол, Санданско; седенкарска (НПЮзБ 2, № 469).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|