|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Либят се Стоян и Рада,
либили се, лъгали се
снощи вечер на кладенецо,
над шарените мостове.
Либили се, лъгали се,
дойде майка да ги вика:
- Айде, сино, да с' идеме,
да с' идеме да вечеряш -
вечеря ти така стои,
така стои, тебе чека!
Я Стоян й отговаря:
- Леле, мале, стара мале,
пуста била вечерята,
кога не е малка мома,
да ми седне близо-близо,
близо-близо до коленце,
да ми дума на галено!
Па стояли, хоратиле...
Доде петли дваж пеяле,
дваж пеяле, повториле,
луди-млади още стоят,
още стоят, та говорят...
Дойде снаха да ги вика:
- Айде, браче, да с' идеме,
да с' идеме, да си легаш -
постеля ти така стои,
така стои, тебе чека!
Я Стоян й отговаря:
- Леле, како, мила снахо,
пуста била постелята,
кога не е малка мома
да ми дума на галено!
Па стояле, хоратиле...
Доде петли триж пеяле,
триж пеяле, повториле,
луди-млади още стоят,
още стоят, та говорят...
Дотече вода голяма,
занесе Стоян и Рада,
та ги носило, носило -
Рада изхвърли над село,
я Стоян доле, под село.
Па ги двамка закопали,
един до друг турнали.
Никнала тънка топола,
на Радините гробове.
На Стоян гроби никнало,
никнало лоза винена;
та се увило, увило
у тая тънка топола.
Стояновата майчица
все сутрин рано отива
с бистра студена водица,
та му лоза улива.
Радината пуста майка
все сутрин, къде пладне,
със врела, жежка водица,
топола да си изсъхне,
лоза да се не увива...
Радуил, Самоковско (Ангелова, Р. Село Радуил, Самоковско. Народопис
и говор. - ИССФ 8-9/1948, с. 396, № 11); контаминирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|