|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Бре, Гроздано, бре, пиленце,
бре, байово гълъбенце,
отка сме се залагали,
никъде се не ставийме,
ставийме се снощи вечер,
снощи вечер, на чешмата,
там си мало постояме,
слънце беше икиндия,
иде слънце, зайде слънце,
месечина рог подаде,
рог подаде да огрее,
да огрее и огрея,
хвана мома да лилуе,
па на лудо говореше:
- Пущи мене, лудо-младо,
какво дома че си ойдем,
какво майци че си кажем?!
Я лудо ю говореше:
- И това ли да те учим -
ка те пита стара майкя,
ти ю кажи, бре, Гроздено:
"Заминаха клети турци,
проведоха камилите,
размътиа кладенците,
па стояме, па чакааме
докато се кладенци избистрия."
Па си ойде малка мома,
я майкя я запитуе:
- Кога ойде на вода,
слънце беше икиндия,
а сега е нощ-полунощ?
Проговори малка мома:
- Леле, мале, леле, стара мале,
проминаха клети турци,
размътия кладенците.
Я майкя ю тихо отговаря:
- Мила щерко, всекой мож да лъжеш,
майкя не можеш да излъжеш -
и майкя е млада била като тебе,
и она е така лъгала.
Не са минали клети турци,
там е бил млад овчар.
Къде са ти златни гривни,
къде ти е гердано?
- Леле, мале, леле, стара мале,
като гребох вода от бунаро,
падная ми гривни от бунаро,
и гривни, майко, и гердано.
- Нищо, щерко, не е у бунаро,
майкя не можеш да излъжеш,
а са, щерко, у овчаро,
и гривните, и гердано,
и сега не са камили минали,
а е бил овчар оттам минал.
Поповяне, Самоковско (Архив на Асоциация "Онгъл", зап.
1990 г.).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|