|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Месечина, лудо гиди,
месечина заря удри,
заря удри, заря да огрее;
звездите се, лудо гиди,
звездите се наредили,
ред по редом на небето -
като моми на хорото.
Малка мома на чешмата,
на чешмата Гелиболска,
Гелиболска, Дренополска,
на глава й китка невен,
китка невен и босилек.
Рекох китка да й взема,
китката й до пладнина,
до пладнина повяхнува,
до пладнина изсъхнува...
Рекох стомна да й скърша,
стомната бе пълна вода,
водата си ще излея,
момата ще се накваси -
ще я види стара майка,
ще я види, ще се кара.
Отромоня малка мома:
- Думай, лудо, да думаме,
яс-ка майка, лудо гиди,
яс-ка майка надумати:
"Коне мътят, стара мале,
коне мътят бистра вода,
та я чаках да се бистри!..."
- Моме, мари, малка моме,
ще ме сториш да залудя,
да залудя, да полудя,
да си прода, ле, що имам,
ле, що имам от бащина,
от бащина, левенщина -
дванайсте тупавици,
тринайсте воденици!...
Пишманкьой, Одринско - Турция (Родопски напредък, год. VІІ, 1910,
кн. 8-9, с. 238, № 4 - "Свян момкова пред мома").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|