|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Добро, гюзел Добро,
аз си тебе галя,
галя и драгувам,
ти от мене бягаш.
Знаеш ли, помниш ли,
кога си те претекох
долу под полето,
росното ливаде,
в тесното сокаче
та те си целувах
на бялото лице,
между черните очи,
между тънки вежди?
Кога у дома отидох,
майка ти ме пита:
- Добро, гюзел Добро,
шчо си побледела
и очи променила?
- Мале, мила мале,
снощи съм ходила
на студен, бистър кладенец,
на студена вода,
та че ме пресрещнаха
чичови биволи,
уйчови волове,
та ма се сбодале.
- Добро, гюзел Добро,
лъжи, кого лъжеш,
мене немой лъжи,
майка не се лъже,
и майка е била
като тебе, мома!
Новаково, Асеновградско; хороводна (Шапкарев 4, № 1311); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|