|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Велко дума на Тодорка,
я бре Велко, вакъл овчар:
- Ле, Тодоро, първо либе,
откакто се залюбихме,
залюбихме, залъгахме,
та си нигде не видяхме,
не видяхме, не срещнахме!
Снощи вечер на кладенец,
на кладенец, на изворец,
там видяхме и срещнахме,
мало, много постояхме,
дорде слънцето позайде,
дорде месечинка дойде.
Седна мома да се моли:
- А бре, Велко, вакъл овчар,
как да кажа на майка ми?
Бре пусни ме, първо либе,
котлите ми жабясаха,
кобилица клонясала!
Мамарчево, Елховско; седенкарска и на тлака (СбНУ 64/2012, №
1186 - "Дълга любовна среща").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|