|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Милчо Тодора думаше:
- Мари, Тодоро, Тодорке,
мари, хаталъ гидийо,
как бяхме се залюбили,
тъй не бяхме хортували
като снощи, снощна вечер!
Малко, много постояхме,
доде слънце зайде, пойде,
месечина зора даде,
клайниците гъбясаха,
кобилици лист пуснаха,
бакърите - бял тръндафел,
пътеките зараснаха
- Лильов, Милчо, горкана си,
как у дома ще си с'ида,
какво на мама аз ще кажа?
Милчо Тодоро думаше:
- Мари, Тодоро, Тодорке,
мари, хаталъ гидийо,
лъжи мама, лъжи тейно:
"Цар кондиса по полето,
по полето, край морето,
че ми отвзеха бакърите,
да си поят хранен коня!"
Маломир, Ямболско; на меджия - като белят царевица (СбНУ 64/2012,
№ 1188 - "Как да излъже майка си").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|