* * *

Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)

Любили се, мамили се,
карагьозлюм бяла Раде,
бяло Раде и млад Стоян,
от мънинки до големи.
Раде дума на Стояна:
- Бре, Стояне, първо любе,
снощи вечер се найдахме,
снощи вечер по кладенци,
малко много постояхме,
постояхме, хортувахме,
ясно слънце дойде, зайде,
месечинка рог издаде,
рог издаде да изгрява,
кобилките лист пуснаха,
бакърите тенясаха,
ний няма да се налюбиме.
Ха да станим два гълъба,
та да идем във гората,
верно да се налюбиме!
Че станали два гълъба,
та отишли във гората.
Де ги видя дърварина,
сплеска ръка, пропъди ги.
Раде дума на Стоян:
- Бре, Стояне, първо любе,
ха да идем във лозето,
верно да се налюбиме.
Че отишли във лозето;
де ги видя лозарина
сплеска ръка, пропъди ги.
Раде дума на Стоян:
- Бре, Стояне, първо любе,
я да стана зелен чаир,
ти да станеш вакло агне,
верно да се налюбиме.
Де ги видя косарина;
сплеска ръка, пропъди ги.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015