|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Рано рани малка мома,
тъй раничко във неделя,
умила се, оплела се,
в четири коси, руси коси.
Че си грабна крива, вита,
крива, вита кобилчица,
та си окачи дор два бели,
дор два бели бакърчета,
за вода отива на нова чешма,
назлън, назлън по калдъръм.
Тя, кат си отиде на нова чешма,
там намери, там завари,
там завари първо си либе.
Стоели са, чакали са,
дор заседне ясно слънце,
дор изгрее ясен месец.
- Ой те тебе, първо ми либе,
аз кат си отида, как ще кажа,
как ще кажа, как ще излъжа,
на моята майка, моя татко?
Отговаря първо й либе:
- Ти кат си отиде, тъй ще кажеш:
"Аз кат си отидох на нова чешма,
там намерих, там заварих -
царски хора кони пояха,
та ми вземаха дор два бели,
дор два бели бакърчета,
да си поят царим коня.
Стояла съм, чакала съм,
дор заседни ясно слънце,
да изгрее ясен месец!"
И наздраве тебе, моме,
тебе пеем, Бога славим!
Калиманци, Варненско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|