|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Йован иде от оране,
бела Неда - от белило,
сретнаа се тамо доле.
Що стояха, се думаха,
слънце беше на захода,
слънце стана на изгрева;
месец беше на изгрева,
месец стана на захода.
Поди момче кон продума:
- Мои нозе дърво не са,
мое сърце камък не е,
мои очи звезди не са!
Долно Кобиле, Кюстендилско (Стоин-ЗП, № 227; =БНТ 6/1962, с.
323 - "Йован иде от оране"; =БНПП 5/1983, с. 95 - "Йован иде от
оране").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|