|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Върба има, върба нема,
мене майка една има,
по-добре е да ме нема!
Не ме дала дет съм щяла,
най ме дала надалече,
надалече, през три села,
през три села, в четвъртото,
на зли свекър и свекърва.
Свекърва е зле учена,
та ме вдига среди-нощи,
среди-нощи, полунощи,
да й давам студна вода,
студна вода, кладенчова:
- Стани, снахо, дай ми вода!
Аз потекаф за кобилица -
кобилицата гъбясала,
гъбясала, лист пуснала,
котлите пресъхнали.
Дюлино, Варненско; лазарска - при влизане в двора на стопанката
(Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|