|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Мър, Тодоро, Тодорке,
кара-кашлъ, четма позин!
Научила се Тодорка
сутрин, вечер тя за вода.
И тази вечер отиде,
там си Тодора завари
момци-конци по кладенците,
приказвали, вечеряли,
дор два пъти петли пропели.
Тодора се разтрепери:
- Люлю, Боже ле, люлю, джанъм,
как ще ида, как ще кажа
на мойта майка и моя баща?!
Иван Тодора думаше:
- И туй ли още не знаеш,
ти на майка си ще кажеш:
"Нали си мома бивала,
нали си любе любила?!
Момци-конци по кладенци,
кладенците - напрашени
с дребно семе босилково,
и с по-едро ябълково.
Аз почаках кладенците
да се избистрят,
вода да си напълня,
затова си, мамо, закъснях."
Дибич, Шуменско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|