|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Хайде ми, хайде, девойко,
снощи съм дошол от пазар,
та ти съм донел армаган -
ситни сребърни трепушки.
- Не що ми, не що, юначе,
мене ще майка да пита:
"Отде са сее трепушки?"
Какво да хи кажа, юначе?
- Ти си хи речи, девойко:
"Повниш ли, майчо, знаеш ли,
ага ме, майчо, проводи
водица да ти донесам
от студенине врисьове,
та беше мътна водона,
та си е чеках, майчинко,
да ми се вода отмоти.
Тьожки сватове минаха,
сиви си ата вареха,
та си трепушки ройнаха,
та ги съм, майчо, сбирала."
- Не лъжи, доще, майка ти,
стара се майка не лъже!
И тя е била лефтера,
та стара майка познава -
лицено ти е любенко,
снажката ти е трошена,
косана ти е валена.
Чепеларе, Асеновградско (Райчев-НПСР, № 481 - "Стара се
майка не лъже").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|