|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Откак сме се, ле, заискали,
Йорданко, мари, Йорданко,
видооме се снощи вечер,
снощи вечер на чешмата.
Постояхме, подумахме,
много думи изкажахме.
Слънце беше икиндия,
месечина стрък зададе
да огрее в планинето,
в планинето митрушинско.
Я майка й говореше:
- Йот що толко ти закъсня?
- Ой ле, мале, мила мале,
много жени там имаше,
не можах вода да наля!
- Лъжи, щерко, кой кье лъжеш,
стара майка не се лъже,
и аз си съм мома била,
и аз си съм' постойвало,
постойвало, продумвало.
Цапарево, Санданско (НПЮзБ 1, № 1439).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|