|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Мър, Тодоро, Тодоринке,
мър, мънино момиченце,
откак сме се залюбили,
в очи не сме се виждали.
Мъничко-много постояли,
три пъти слънце огряло, (2)
и три пъти потрепера. (2)
Тодорка се разтрепера - (2)
как ще мама си да излъже.
- Мър, Тодоро, Тодоринке,
и туй ли да те науча?
Лъжи, Тодорке, мама си -
царю в ливади кондиса, (2)
коните му на пайванти, (2)
момците му по кладенци;
размътиха кладенците,
че протече черно семе, (2)
черно семе, босилково...
неуточнено, Ескиджумайско и Османпазарско, дн. Търговищко и Омуртагско
(СбНУ 6/1891 с. 77, № 6).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|