|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Севдалино, щерко, що си ми правила -
насред посред нощи от чешма се връщаш?
- Що да правя, мамо, минаха кервани,
докато отминат - тъмно ме завари.
- Севдалино, щерко, що си ми правила,
та ти е водата мътна и разляна?
- Що да правя, мамо, дъжд навън валеше,
два пъти наливах, три пъти разливах.
- Севдалино, щерко, що си ми правила
та ти е косата рошава, развена?
- Що да правя, мамо, ветър вън излезе,
китка ми отнесе и коса разроши.
- Севдалино, щерко, що ме, мамо, лъжеш!?
Майка също била като тебе млада,
на чешма ходила, рошава връщала,
че и нас с баща ти тоз ветър ожени!
Бяла Слатина (Иманье без довършуванье. Фолклористичен сборник.
Народно-песенното наследство на Врачанския регион. /Съст. Йорданка Манкова. Враца,
2012, № 7.17).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|