|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
- Отка се сме, Янче, отловили,
та не се сме видували.
Видохме се снощи вечер,
на чешмата, шарената.
Много думи си казахме,
една дума забравихме
и та й беше за главене.
Слънцето бе на захода,
месечинка рог зададе,
ние си сме още с тебе
на чешмата, шарената.
Ти ми рече: - Пусни си ме,
пусни си ме, либе, да си ходя;
кье се кара стара макя,
стара макя, стари баща!
- Ой ле, Яно, мори, първо либе,
и това ли, Яно, да те уча?!
Речи си им, либе, кажи си им:
"Всички бея, мале, все пред мене!"
Белица, Разложко (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|