|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Леле, Недо, бела Недо,
припило се майци вода,
ойде Неда да залеае
на кладенци, на изворни.
Де се созе лудо-младо!
Задумаха, залъгаха,
нещо мало постоеха,
фного думи издумаха,
доде сънце зайде, пойде,
месечина рог подаде.
Водата й каймак фати,
каймак фати, гластар пусти.
Увзе лудо да врагува,
малка мома да тъгува:
- Къ кю азе дома д' ида,
дома д' ида, майци кажа!
Ага рече мене майка:
"Ой ле, Недо, бела Недо,
та що чини толко заман?"
А лудо й говореше:
- Кажи, лъжи на макя ти -
мътни бяха кладенците;
на текю ти не кажувай!...
Банско, Разложко (СбНУ 48/1954, № 142 - "Мома и момче при
извора").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|