|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 6 (Кобиличката лист пуснала)
Тръгнала е малка мома
за студена бистра вода.
На път срещна лудо-младо,
лудо-младо, пусто пияно.
Той на мома повтаря:
- Мари, моме, малка моме,
постой, моме, тъй почакай,
имам дума да ти кажа!
Кум жува ми стара майка,
ку ти кажа лоша дума.
Седяла мома, чакала го.
Слънцето зайда, бройда,
зайда, бройда да заникне.
Месечинка рог издаде,
мома си тука седи,
тука седи, лудо чака.
Седнала мома да плаче:
- Как да кажа стари майци,
стари майци, по-стар баща?!
А лудо хи отговаря:
- Мари, моме, малка моме,
както съм те измамило,
тъй ще ти се и научи,
как да кажеш стари майци,
стари майци, по-стар татко!
Заминало бе бюлюк стадо,
бюлюк стадо Стояново.
Домътило бе герането,
герането, соването.
Да ги чаках да се бистрят,
да се бистрят, да се чистят!
- Мари, моме, малка моме,
лъжи, гиди, кого искаш,
стара майка немой лъга!
Познава те стара майка
по лицето, по очите,
че си на път постояла,
с лудо-младо подумала!
Аврен, Крумовградско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|