|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 3 (Овчар броил овце и ги сгрешил)
- Стойке ле, анатема те
и тебе, и твойта майка,
дето те роди едничко,
едничко - твърде хубаво.
Че те, Станке ле, премени
с твоита герджик премяна,
със два ми бели сукмане,
с тънка книката престилка,
със чист копринен ръченик,
на пряпос жълти папуци,
че те, Станке ле, проводи
със калайдисани каркуми
на горното изворче
студена вода да налейш!
Та покрай мене замина,
край моето стадо голямо,
та се във тебе загледах,
та си стадото изпуснах
в близко ниве - султанско.
Голям се изпасън отъркули,
голяма, Станке, глобата -
всяка овца и шиник,
на вакли овни - по кило.
Та си овцете продадох,
изпасън да си изплатя...
Заберново, Малкотърновско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.01.2015
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
|