|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Пил би вино, пил би баш ракия -
ели ми е коня аджамия,
та не знае къде да ме води,
отведе ме у момини двори.
Гюл девойка под трендафил спава,
а я прийдох гюл да си я цуна.
Гюл се рони, по лице й пада,
а мома ми тийом отговаря:
"Мирно седи, чуждине юначе,
мирно седи, защо съм вдовица -
млад ме сака, а стар ме отнима.
Я да знаем, защо стар ке вземем,
я би влезла у мала градина,
да набера горчива пелина,
да намажам мое бело лице -
он да либи, лице да му горчи.
Я да знаем, зашчо млад ке вземем,
да отидем у нова пазара,
да си купим гульса и ливанта,
да намажем мое бело лице -
он да либи, лице да мириса!"
Самоков (Шапкарев, № 1113; =БНПП 5/1983, с. 253).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|