|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
- Коня вяхам, коньо аджамия,
и аз друга аджамия.
Аз го карам то долу, то горе,
той ме кара на момини двори,
да излезе мома, малка мома.
Не излезе мома, малка мома,
лю излезе момината майка,
на мома си вели, вели и говори:
- Излези, керко, здрава не излегла,
какво добро на портите дошло.
Ка съм стара, съм би го харесала,
да би млада, би го залюбила!
- Мълчи, мале, мълчи, онемела,
онемела, мале, ослепела,
аз го любим сега с Богом три године,
никой, мале, не ме позная,
позная ни стара стричина ми,
па се ние скупо откупихме -
на Великден сос жълти папуци,
на Гергьовден сос рудото агне.
Просеник, Серско - Гърция; хороводна (Веркович-НПМБ, № 40 - "Пипер
зърно за две молки моми"; =Верковиќ, Ст. Ил. Македонски народни умотворби.
Кн. 1: Женски песни. Скопjе, 1985, № 40; =Цонев, Родна китка, № 67 - "Тайна
любов", с намеси; =Осинин, Д. Народни любовни песни. С., 1936, с. 93, № 145
- "Коня вяхам, коня аджамия", с намеси; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 577).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|