|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Конче карам, мамо, конче карам, ле, върло аджамия,
леле, мила мамо, ле, конче аджамия.
Аз го карам по пъта да ходи,
оно кръшка под пътя, над пътя.
Отведе ме у Гоцини двори,
Гоца спеше на равните двори,
я майка й кротко я будеше:
- Стани, Гоце, мари, стани да си видиш,
какъв юнак у нази е дошел!
Кончето му върла аджамия,
юздата му от голото сребро,
седлото му от чистото злато,
с нога тропне, портите отвара!
Покровник, Благоевградско; седенкарска (НПЮзБ 2, № 401).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|