|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Седнал Марко с макя да вечера,
суха леба и вино цървено,
па се Марко под мустак усмихва.
Проговаря неговата макя:
- Фала тебе, Марко, добър юнак,
що се, Марко, под мустак подсмихваш?
Дали се смееш на суха вечеря,
ил се смееш на моята старост?
Марко макя потийо говори:
- Ни се смеем на суха вечеря,
ни се смеем на твоята старост,
нал се смеем на врано си конче.
Я го карам към Стара планина,
а оно иде към момини двори.
Па излезна момината макя.
Не ме пита: "Момко, гладен ли си?",
не ме пита: "Момко, жаден ли си?",
на ме пита: "Момко, женен ли си,
женен ли си, кога че се жениш?"
Нови Искър, кв. Курило, Софийско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|