|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Коня яхам, коня аджамия,
а аз лудо дваж по-аджамия.
Аз го карам на студена вода,
той ме носи у момини двори.
Кон зарънджа, порти задрънчаха,
де излезе момината майка,
да му вели, вели, ем говори:
- Ид си, ид си, лудо-младо,
немам керка за даване,
немам сина за боряне,
една имам, она е малечка,
а другата армасана!
Тръгна лудо, тръгна си отиде,
а майка на керка си говори:
- Излез, керко, излез да го видиш,
какво добро у наште двори е дошло;
как съм стара, сърце ми тръпна,
да бях млада - бих го залюбила.
Крупник, Благоевградско (Архив КБЛ-ВТУ); зарънджа - затропа;
боряне - воюване.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|