|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Коня яхам, коня аджамия,
а юнако - луда аджамия.
Аз го карам по студени води,
той ме кара у момини двори.
Кон зарънджа, порти задрънчаха.
Де излезе момината майка, (2)
да му вели, вели, ем говори:
- Ид'си, лудо, ид'си, лудо-младо,
немам сина, сина за горяне, (2)
немам щерка, щерка за даване. (2)
Една имам - она армасана,
я другата още е малечка.
Тръгна лудо, тръгна да си ходи,
а майка й на керка й говори:
- Излез, керко, излез да го видиш,
как сам стара сърце ме тръгнало,
да бях млада, го бях целивала (залюбила).
Илинденци, Санданско; лазарска - на момък (НПЮзБ 2, № 823).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|