|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
- Кога мама умираше,
тя на мене заръчаше -
вечер вино да не пия,
а па заран баш ракия!
Азе сгреших, та се напих,
та се напих вечер вино,
а па заран баш ракия.
Па отидох във яхъри,
та се чудя и се мая,
коя коня да си хвана,
дали коня вихрогоня,
или коня звездоброя,
или коня слънцегледа.
Аз си хванах звездоброя,
па го карам в царски друми,
той ме носи във горни край,
във горни край у Йонкини,
у Йонкини на портата.
Аз повиках, кон поцвили:
"Излез, излез, бела Йонке,
та ми хвани добра коня,
разведи го по дворове,
назоби го с бели ориз
и напой го с руйно вино!"
Гложене, Тетевенско (Стоин-ТВ, № 2285; =Бурин-Панайотова, Сокол
иде, с. 98).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|