|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Калинчица цвят цветила,
цвят цветила и родила,
от рожба се прикривила,
немало е кой да чува,
чувала я бяла Рада,
оградила висок чардак,
висок чардак за сядане,
дебел дюшек за лежане.
Отдол иде лудо-младо,
лудо-младо неженено,
конче язди аджамия,
конче лудо и по-лудо -
той го тегли нах друмища,
конче върви нах чардака.
Лудо-младо отговаря:
- Мари, Радо, бяла Радо,
я слези си от чардака,
откини ми стрък босилчек,
стрък босилчек, карамфилчек.
- Гиди, лудо, гиди, младо,
вържи конче за калинка,
покачи се на чардака,
висок чардак за сядане,
дебел дюшек за лежане.
Откъсни си стрък босилчек,
стрък босилчек - карамфилчек
и целувай бяла Рада.
Дедово, Пловдивско; хороводна (СбНУ 39/1934, Букур., № 216; =Ангелов-Вакарелски,
Лирика, № 139 - "Мома кани либето си да спи при нея"); трансформирана.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|