|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Коньо ми е още аджамия,
леле, Гоце, гиздаво девой=,
варай, Гоце, гиздава девойко,
аз го карам нагоре-надолу,
он ме кара налево-надесно.
Откара ме в момините двори,
на дворове дърво дафиново,
под дървото до Гоца девойка.
Сегнала се конче да си хване,
вдига глава конче, не се дава,
та излегла момината майка,
та си хвана това бързо конче.
Чуричени, Петричко; хороводна (НПЮзБ 2, № 1426).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|