* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Варай, Гоцо, гиздава девойко, (2)
коньо ми е още аджамия,
аз на него дваж по-аджамия,
аз го карам за вода студена,
той ме кара ту горе, ту доле,
отведе ме на момини двори,
среди двори дърво дафиново,
под дървото какво добро спие.
Надзърнала Гоцината майка,
па на Гоца вели, ем говори:
- Гоцо, Гоцо, гиздава девойко,
стани, Добро, е га не станала,
какво добро над глава ти стои,
да бех млада, залюбила бих го,
я съм стара, та ми не прилега,
а га бех си млада като тебе,
любила съм четворица млади.
Я Гоца й вели, ем говори:
- Мъчи, мале, ега онемела,
аз го либя време три години,
та ме мене никой не дозная,
дозная ме по-стара стриная,
и нейо съм дарба дарувала,
на Великден широка кошуля,
на Гергьовден до рудо ми ягне,
на Спасовден ибришим чорапи
и в чорапи тая жълта дуня.
Не се чудят ибришим чорапи,
тук се чудят на жълтата дуня,
дека расна тая жълта дуня,
дека зрея, та толко узрея.
Раснала е в бащини дворове,
зреяла е в момини сандъци.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014