|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
- Коня яхам, коня аджамия,
аз по него - дваж по-аджамия.
Аз го карам ту долу, ту горе,
той ме кара на момини двори.
Първо либе на прозорци гледа,
първо либе догде да излезе,
спревари я нейзината майка
и потийом ней отговаря:
"Излез, дъще, здрава неизлязла!
Какъв юнак на двори е дошел,
как съм стара, че пак си го харесах,
да би млада, би го залюбила!"
"Мълчи, мале, няма онемяла,
онемяла, сляпа ослепяла!
Аз го люба сега три години,
на четвърта само го кон докара..."
Юнак знае коня дека кара,
конче знае де юнака води.
неуточнено (Ръкоп. сбирка на П. Р. Славейков; =Славейков-Книга
на песните, 1941, № 57; =Славейков-Книга на песните, 1995, № 57, с отпратка и
към вариант от Просеник, Серско у Веркович-НПМБ, 40; =БНТ 6/1962, с. 233; =Арнаудов-ВН
1/1976, с. 576; =БНПП 5/1983, с. 108 - "Коня яхам, коня аджамия"; =Българска
народна лирика. Антология. /Състав. Борис Христов. С., 1994, с. 121).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|