* * *

Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)

Мело Гоце тия равни двори,
де е мело, там е задремало.
Метлата му - вейка чемширова,
а лопата дърво страторово.
Отдолу иде Гоцевата майка,
та на Гоце, вели, ем говори:
- Варай, Гоце, гиздаво девойче,
какво лудо от Загоре иде,
с крива чалма, с кущрава коса.
Да бях млада, залюбила го бих,
но съм стара, та не ми прилега.
- Мълчи, мале, дано онемела,
я го люба три години време,
та ме, мале, никой не усети;
усети ме, мале, най-старата стрина,
и нея съм дарба дарувала,
на Велиден алени чорапи,
на Джурджевден свилена кошуля.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014