|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Любовен унес на влюбен момък - 1 (Има конче-аджамийче - носи го все към момини двори)
Девокя е руси коси,
девокя е руси коси пле= (ла)
коси плела, църни очи клела:
- Църни очи, да би да ви нема -
все гледахте днеска по друмове,
все гледахте, нищо не видохте,
какво лудо по друмове мина -
коньо кара, колко планината,
рухо носи, като огън гори,
па не знае къде да го кара,
откара го Неди на дворове,
а Неда е сред двори заспапа.
Не виде го Неда, бела Неда,
но го виде Неди стара макя,
па на Неда потийо говори:
- Леле, щерко Недо, бела Недо,
какво лудо сред дворове мина,
коня кара, колко планината,
рухо носи, каю огън гори.
Я съм стара, па ми ум занесе,
вие млади какво живеете?
Белчин, Самоковско; жътварска (Стоин-Самок., № 56 - "Какво
лудо по друмове мина").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.12.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни псни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
|