* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Имала Яна седмина братя,
и седмината млади ловджии.
По гора ходят, та лов ловят,
що уловили - все погубили.
(...)
от хубост го дома завели,
дома завели, зет го привели,
зет го привели за сестра Яна.
Кога е било вечерта късно,
хубава Яна хубаво ляга,
(...)
гърбом ляга гърбом дума.
Попитала го хубава Яна:
- Що гърбом лягаш, що гърбом думаш?
Отговорило момче сърбинче:
- Бре, леле, варе, хубава Яно,
я си излезни вънка на двора,
навсякъде ясно - над нас облачно,
из облак роси кървава роса.
Да не сме нещо близки роднини?
Мен са ме, Яно, турци робили,
турци робили, в сръбско пратили...
Яна си му тихом говори:
- И аз съм имала братец поробен,
той си имаше на гърди белег,
на гърди белег от остро ножче.
Той си разгърна белите гърди,
прегърнали се и заплакали.
- Я хайде, братко, при мама да идем!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014