* * *

Чернолатинци ловят либе за сестра си

Ой, Янко, Янко, хубава Янко!
Имала Янка седмина братя,
и седмината авджии били,
авджии били, ловджии били.
Па си отишли в гора зелена,
та да си ловят сура елена;
не са хванали сура елена,
най си хванали дете загубно,
дете загубно, момче сърбинче.
От хубости го не кайдисали,
от жалости го дома завели,
дома завели, в къщи въвели.
Па го качили в нова одая,
та му са дали тяхната сестра,
тяхната сестра, сестра им Янка.
Момче си ляга гърбом към Янка,
гърбом си ляга, гърбом си стая.
Янка на момче тийом говори:
- Ей те теб, момче, момче сърбинче,
не ще ли кажа на моите братя,
що гърбом лягаш и гърбом стаяш!?
Момче сърбинче Янки думаше:
- Я излез, Янко, вънка на двори -
насъдя ясно, над нас облачно;
насъдя вали ситна росица,
над назе вали кървави дъжди!
Че ние бехме осмина братя,
(осмина братя, една сестра)
една сестра - сестра ни Янка!
Па си дойдоха черни арапи,
старо губиха, младо робиха,
малки дечица под кон тъпчеха.
Мене си, Янке, млад заробиха,
та си ме, Янке, далеч караха,
далеч караха, в пуста Сърбия.
Та па си, Янке, от робско бегах,
та си отидох в гора зелена,
та ме хванаха седмина братя...
Тия са, Янко, мои мили братя,
тизе си, Янко, мен мила сестра!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014